Законът за причината и следствието стои в основата на съвременната наука, използвайки почти изцяло каузалното мислене за доказване на теории, които развива. Като тип мислене, то разглежда света и всичко случващо се в него като съвкупност от „прости събития“, които нямат връзка с останалите процеси, случващи се паралелно с тях. Изключва и идеята за една универсална взаимосвързаност между отделните събития.
Развитие на понятието „синхроничност“ в Западния свят
Според аналитичния психолог К. Г. Юнг, „това оказва все по-неблагоприятно въздействие върху придобиването на знания за широкомащабните взаимоотношения и за единството на цялото, тъй като всичко, което се случва, се случва в един и същи свят и принадлежи на него. На тази основа стъпва твърдението, че всички събития би трябвало да притежават аспекта на единството.“ Това твърди и херметичният Принцип на съответствието – „Tова, което е горе, е подобно на това, което е долу и обратното“. Този принцип е един от стълбовете, върху които е изградена астрологията като наука, а в съвременния свят той дава възможност за поглед към ситуации, които не биха могли да се обяснят в рамките на принципа на каузалността.
Накратко, каузалното мислене разглежда поредица от събития A, B, C, D и т.н., където всяко едно от тях се появява в резултат на предходното събитие. В този случай, причината предшества следствието и следователно времето има линейна структура на „преди“ и „след“. От друга страна, все повече изследвания в областта на физиката показват, че понякога следствието предхожда причината и на микрофизично ниво този принцип не е общовалиден. От своя страна, това означава, че той не е абсолютен закон, а по-скоро тенденция или вероятност. В резултат на задълбочените си изследвания в началото на ХХ век, Юнг въвежда термина „синхроничност“, за да опише съвпадащи във времето събития, които нямат причинно-следствена връзка помежду си и поради тази причина обикновено се описват като „значими съвпадения“.
Кое е първо – яйцето или кокошката?
Класическият начин на мислене в Китай е синхроничното или така нареченото мислене в полета, които включват група от вероятни събития, събиращи се в един общ център, подобно на мандала. В китайската цивилизация въпросът не е как или защо нещо се е появило, а какви неща са склонни да се случват едновременно. От друга страна, в западното каузално мислене се наблюдава разделяне на психическите от материалните събития и обикновено се очаква физическите събития да причиняват появата на друго физическо събитие или на психологическо събитие, например, „имах тежък ден на работа, затова в момента ме боли главата и не ми се ходи никъде“.
Едва през ХХ век започва да се наблюдава взаимодействието между двете линии в обратен ред, а именно възможността психична дейност да предизвика физическо явление. По този начин „случването“ на нещата може да се разгледа като енергиен феномен, който тече свободно и в двете посоки – между физическото и психологическото измерение на нещата. Това е обект на изучаване във все по-набиращата популярност психосоматична медицина.
При синхроничния азиатски начин на мислене е важно да се наблюдават и двете линии или области на действителността и как в определени моменти, когато някой мисли или сънува дадено нещо, т.е. има психологическо събитие, се случват определени физически събития. Това, от своя страна показва, че времевият елемент е много важен за синхроничното мислене, защото то е обединяващ фактор, който фокусира наблюдението върху комплекс от събития в един своеобразен център.
Съвременна представа за синхроничност
За много хора понятието „синхроничност“ носи смисъла за едновременното случване на определени събития. Юнг подчертава, че това съвпадение е относително, отбелязвайки, че то може да бъде разбрано само през индивидуалното субективно възприятие. Можем да добавим и още един смислов аспект към разбиране на понятието – усещането за значимост във връзката между отделните събития.
С други думи, създаването на спонтанни асоциации между случки и срещи от съзнателния живот и образи от сънищата и фантазиите, произтичащи от несъзнаваната психика, са ключови за възприемането на синхроничности, които да се интерпретират като знаци. Знак може да е човек, който прилича на някой от миналото, животно, което се появява по време на разходка или песен, която предизвиква определено чувство. За синхроничност може да се говори, когато имаме повече от един знак, който да свързваме с едно и също значение.
В своето есе „Синхроничността: един некаузален свързващ принцип“, Юнг разглежда появата на феномена синхроничност като произтичащ от колективното несъзнавано и архетипите или универсалните символи, въз основа на които е изградено (повече по темата в Символен език и астрология). Според него, този колективен, несъзнаван ум, който всички ние споделяме, съдържа в себе си активно и теоретично знание както и всичко, което някога се е случвало и всичко, което ще се случи. Така синхроничността описва управляващата динамика, която лежи в основата на целия човешки опит, включително социален, емоционален, психологически и духовен и същевременно отговаря за реда между микро и макро космоса.
Именно тази връзка се разглежда в принципа „това, което е горе, е подобно на това, което е долу и обратното“. Така тези, чиито съзнателен ум използва символното мислене и изучава големите събития в небесата, имат ключа към астрологичния метод за „разчитане“ на малките събития на Земята. Само по себе си, това насочва към контролиращ принцип или трансцендентна единица, позната като Бог, която е почитана във всички възможни религии по света, независимо от името си. Това трансцендентно същество е отвъд нашите разбирания за време и пространство и същевременно отвъд човешките възможностите да бъде разбрано в дълбочина. Юнг казва, че „този фон на вселената като цяло е част, както от физическата, така и от умствената сфера, и заради това не принадлежи на нито една от тях, а по-скоро образува едно трето нещо, което е неутрално по характер и за което човек може да има само бледа представа, тъй като само по себе си то е трансцендентно“.
Разчитането на знаците в живота носи това, което се нарича интуиция или ясно виждане. Практикуването й помага на човек да осъзнае, че причината за всичко, което привлича в живота си – хора, послания, случки, е самия той, а поемането на отговорност е единственият начин да има възможност да прави свободни избори в живота си. Това е пътят, по който човек започва да създава сам своето бъдеще, посредством изборите, които прави в настоящето.
Още за знаците като инструмент, както и начини за тяхното разчитане, прочетете тук.
Ако имате конкретни въпроси, свързани с Ваше преживяване, като събития, срещи или сънища, и се нуждаете от помощ за неговото разчитане и тълкуване, не се колебайте да се свържете с мен на посочените в страницата телефон и имейл.
