Астрологията е един от най-ранните опити на човека да намери ред, скрит зад привидния хаос, който съществува в света. Човешката раса се е научила да свързва събитията от живота с подредени схеми, идващи от цикличността в небесата и по този начин астрологията се е превърнала в символен език с достатъчно виталност, за да оцелее чак до наши дни.
Изначалната рамка на астрологията, изглежда, прекрасно отговаря на много от съвременните понятия в психологията. Голяма част от тях са формулирани от психиатъра и създател на аналитичната психология – проф. Карл Густав Юнг. Благодарение на неговата работа върху символите, голяма част от астрологичните съдържания имат една осъвременена и обогатена интерпретация.
Архетипи и колективно несъзнавано
В своята антропологична работа, изследвайки различни култури по света, Юнг установява, че определени мотиви от митологиите и вълшебните приказки се повтарят, независимо от местоположението, религията и начина на живот. Това прави тези мотиви почти универсални, още повече, че те се срещат и до наши дни във фантазиите, в сънищата, в халюцинациите на пациенти с треска или делюзиите на психично болни хора. Така постепенно Юнг събира материал, с който да изгради един общ работещ модел на човешката психика. Той включва в себе си личното съзнавано и личното несъзнавано – допълващи се сфери на психиката, притежаващи противоположни характеристики, за да се балансират взаимно.
Съзнаваното обхваща всичко, с което съзнателно се идентифицираме, а несъзнаваното се характеризира с липса на контрол върху инстинктите и обхваща всички съдържания, които отхвърляме като част от нас. Освен тях, Юнг включва в своя модел на психиката и колективното несъзнавано, чиито съдържания не са специфични за индивидуалния Аз и не са резултат от индивидуалния опит, а произлизат от унаследените структури на мозъка и потенциал на психично функциониране като цяло. То е изградено от съвкупността на всички видове психични реакции и всички видове човешки опит от самото начало на съществуването на човечеството.
Предположението, което естествено може да се направи тук е, че
всички сме част от едно цяло и споделяме един несъзнаван разум с всички останали хора.
Именно в колективното несъзнавано се намира източникът на тези универсални мотиви, наречени от Юнг архетипи. Те са принципно еднакви по целия свят, но същевременно играят важна роля в индивидуалната психика на всеки човек.
Точно както унаследяваме нашите физически характеристики от нашите родители и деди, така унаследяваме и архетипи, намиращи се в колективното несъзнавано, което споделяме с останалата част от човечеството.
Конструкция на архетипа
Според Юнг, архетипът е формален елемент, празен сам по себе си, който дава възможна форма, в която да се появи съдържанието. Архетипите не могат да присъстват, докато не се проявят в конкретна форма. Тоест, те са в тъмнината на несъзнаваното до момента, в който бъдат изразени чрез конкретни образи в нашата психика и по този начин биват „напълнени“ със съдържание.
Важно е да се прави разграничение между самия архетип и архетипния образ. Така например, архетипът на майката, който е част от колективното несъзнавано на всеки човек, може да се проявява по изключително уникален начин при всеки човек. Някои от основните съдържания на архетипа на майката са идеята за майчинството, подхранването, грижата и защитата, порастването и даването на конкретна форма. Всеки предмет или идея, които пораждат у човек чувството за безопасност могат да бъдат разгледани като символ на архетипа на майката. А тя се свързва с усещането за подслон и безопасност във всичко, което може да ни обгърне, подобно на утробата, която обгръща, предпазва и подхранва ембриона.
Всеки архетип може да бъде сведен до единица, която съдържа две основни противоположности като светлина и мрак, мъжко и женско, горе и долу и т.н. Колкото до този на майката, той може да се поляризира като тази, която дава живот и тази, която отнема живот (като пример, това е задушаващата и контролираща „грижа“ на майка, която не позволява на децата си да пораснат и да станат самостоятелни индивиди).
Архетипите в астрологията
Целият астрологичен свят на идеи може да бъде интерпретиран като значима подредба от символи, които, съответно, лежат на архетипна основа. Поради общия произход на архетипите от колективното несъзнавано, знаците от зодиака, планетите, домовете и т.н. могат да бъдат открити в психиката на всеки един човек. Те са архетипи, които предполагат определени форми, репрезентативни за психическия материал и процеси, с които човек се е научил да се справя и борави от векове насам.
Въпреки това, дали нещо се възприема за символ или не, зависи изцяло от поведението на съзнателния ум на наблюдаващия. Разнообразието от символи е голямо, а повечето от тях имат потенциала да бъдат разглеждани като обекти, които срещаме във всекидневието си. Например, дървото може да се разглежда като изцяло природен феномен. В този случай то не е символ или като символ за човешкия живот.
В добавка към символите, взети от всекидневието, има такива, без директна връзка със сетивния опит на човек. Те са по-скоро картини, които имат символична сила сами по себе си. Много добър пример за това е окото, което стои на фона на триъгълник. Тъй като такива композиции не са взети от обективната реалност, би трябвало да бъдат разглеждани през тяхната символна природа, което носи със себе си необходимостта умът да борави със символния език. По този начин възприятието за един символ зависи от това, дали той е все още жив в умовете на хората или отдавна не се използва и поради тази причина е мъртъв.
Ето защо, винаги ще има хора, които поради символната си умствена рамка, биха могли да вникнат в дълбочина в съдържанието на един символ. Ще има и такива, които поради недостатъчно разбиране към този скрит свят на значения, няма да могат да достигнат до дълбокото знание, което лежи под повърхността на един „обикновен“ образ. За тях феномените не крият нищо и остават такива, каквито изглеждат в осезаемия свят на сетивата.
Приемането и „вярването“ в астрологията зависи изцяло от начина, по който съзнателният ум на човек е изграден върху символната гледна точка на нещата или изцяло върху сетивно-рационалната такава. По тази причина, не всеки човек е способен да разбера символния език на астрологията. Това, разбира се, не пречи да й се довери!
