Какви характеристики носи знака Телец в мита?
Опозицията между Телец и Скорпион образува така наречената в астрологията Ос на Притежанията (повече за нея в Полярността на човешкото съзнание и шестте оси в астрологията, част I). Телецът е земен знак и като такъв отговаря за всичко, което може да се разглежда като материално притежание – през вещи и хора (най-често от семейството), до самото тяло, което населява душата ни. Счита се, че под управлението на Телеца са и всички черти, които някой „притежава“, и които го дефинират като уникална съвкупност от качества. Телецът е свързан с удоволствията и нещата, които носят наслада за сетивата му, а неговата телесна същност е най-тясно свързана с природата и всички блага, които тя ражда под формата на материя. Той обича очите му да гледат комбинация от форми и цветове, които му носят естетическа наслада, небцето му да опитва вкусове, които да се съчетават по балансиран начин, а тялото му да докосва и бъде докосвано, така че да изпитва физическа наслада. Управляван от планетата Венера, той е превъплъщението на това, което французите наричат „le bon vivant” или този, който живее добре, използвайки пълния потенциал на сетивността на тялото си и превръщайки удоволствията в най-голяма ценност и смисъл на живота.
Митът за Персефона започва именно там, в чистото проявление на този земен, ориентиран към насладите на материята, знак. Персефона, или както се нарича първоначално Кора, е богиня на плодородието (Телец) и дъщеря на Зевс и Деметра – богинята на земята и реколтата. Тя е на прага на зрелостта, но все още е твърде неопитна, безгрижна и безкрайно привързана към майка си. Нейната закрила й носи спокойствието и сигурността, с който да живее в мир живот на повърхността – изживявайки само удоволствия и приятни емоции в женската компания на майка си и други моми приятелки. На пръв поглед тази идилия е напълно задоволителна за Деметра и Кора, и поради тази причина стабилна във времето, до момента, в който обаче Афродита (Венера) не съзира нещо безкрайно изкуствено и плоско в отношението на девицата към живота. Нейната намеса в тази история не е случайна, тъй като Венера, освен управителка на знаците Телец и Везни, е свързана със способността да обичаме, както и с усещането за вътрешна и външна ценност. Тя решава да постави наивната мома в ситуация, в която да я изкара от зоната й на комфорт (Телеца), поднасяйки й изкушенията на любовта под една друга форма, отвъд тази в симбиотичната връзка между майка и дете. Така, тя изпраща Ерос, който да простреля Хадес (Плутон) – богът на подземния свят, с една от своите стрели за да се влюби в Кора.
Какви характеристики носи знака Скорпион в мита?
В астрологията Плутон е планетата управител на знака Скорпион и се свързва с най-сенчестите аспекти на нашата психика, които са толкова неприятни или по-точно неприемливи за човешкото съзнание, че обикновено автоматично се изтласкват в тъмнината на нашите собствени несъзнавани подземия. В гръцката митология, царството на Хадес е мястото, където душите отиват след като се срещнат със смъртта. На езика на символите, това означава, че той е свързан с трансформацията – процеса, в който нещо старо си отива и нещо ново идва на негово място или по-точно една същност се видоизменя в друга такава. Подземният свят, който Плутон владее, е място на страст и силни емоции, които повечето хора биха описали като неприятни, а тяхното въздействие обикновено има разрушителен ефект и дава усещането за смърт. Това обаче е една символна смърт, след която нищо няма да е същото като преди, защото тя изпепелява всичко старо, ненужно и неистинско, носейки със себе си потенциала за трансформация и обновление.
Срещата между двата знака Телец и Скорпион
Обратно към историята, един слънчев, светъл ден, докато играе на полето невинно и доволно със своите приятелки, Кора забелязва цвете нарцис и неволно се отдалечава от своята компания за да го разгледа отблизо. Тя е запленена от неговата красота и дори не подозира, че то е свързано с подземния свят, когато решава да го откъсне. В следващия миг, земята се разтваря и от нейните недра изскача Хадес/Плутон на своята колесница, отвличайки нищо неподозиращата Кора в тъмнината на своето царство. Това е моментът от историята, в който живота на девицата, разгърнат по темите, свързани със знака Телец, се преобръща на 180 градуса, за да срещне своята противоположност, а именно преживяванията по знака на Скорпиона. От емоционална гледна точка, тя среща своята сенчеста страна в лицето на отчаянието и тъгата след загубата на своята свобода, а впоследствие и истинската и дълбока любов към другия, тази която наред с друго, носи със себе си и чувства като гняв, ревност, завист и несигурност. Долу, тя вкусва шест зърна от нар, които с наситения си червен цвят загатват за загубата на нейната невинност и навлизането в дълбокия емоционален свят на секса – още една тема, свързана със Скорпиона и неговия управител Плутон. В мита, приемането на храна в земята на мъртвите означава, че тя не може да се върне на горната земя. От този момент нататък в историята, Кора (момата без име) става Персефона или тази, която обича тъмнината и се превръща в кралица на подземното царство.
Постигане на баланс между противоположностите
През това време, Деметра, побесняла от загубата на своята дъщеря, изпада в дълбока ярост последвана от тъга, която довежда до настъпването на вечна зима на земята. Хората загубват своята реколта и остават без прехрана, а боговете на Олимп остават без жертвоприношения в тяхно име. Това кара Зевс да вземе решение, с което да умилостиви Деметра, нареждайки на своя брат Хадес/Плутон да пусне Персефона при своята майка за шест месеца, колкото са зърната нар, които е погълнала. Така през първата половина от годината, когато Персефона е при майка си, е пролет и лято, а слънцето огрява земята отвисоко, карайки природата да разцъфне в цялата си прелест. През втората част от годината обаче, когато е есен и зима, тя оставя Деметра и застава редом до своя съпруг като кралица и богиня на земята на мъртвите. Интересен е фактът, че около този мит в даден момент от историята на Древна Гърция започват да се практикуват като водеща религия Елевзинските мистерии, според които хората всяка година празнуват завръщането на богинята на плодородието на горната земя и обновлението на природата след дълга зима.
Сенчестата страна на Телеца в мита
Митът за отвличането (или изнасилването) на Персефона е една архетипна история, в която безброй жени виждат своето отражение, защото тя разказва за прехода от детството към зрелостта и емоционалния път, през който преминава за да опознае себе си и постигне по-голяма вътрешна цялостност. От една страна, тя представя живота на повърхността, под светлината на съзнанието – този, които много от нас преживяват като деца – изпълнен със земни удоволствия и безгрижност. Това е светът, живян по темите на Телеца, а неговата сенчеста страна е превъплътена в богинята Деметра, чрез чувството за притежание на майка към дъщеря и изкуственото задържане на „неща“ в живота, оставайки в зоната на комфорт, когато вече е дошло време за промяна. Техните взаимоотношения в началото на историята са взаимоотношения на зависимост, в които майката поема пълна отговорност за детето си, грижи се до степен на елиминиране всяка една възможност то да почувства болка, осигурявайки му на пръв поглед живот-мечта. От своя страна, Персефона няма усещане за себе си и собствените си нужди, а вместо това играе ролята на продължение на Деметра, сякаш нейната единствена задача в живота е да й носи радост.
Уроците по Скорпион и потенциала, който носят
Архетипът на Персефона е този на жената в отношения, защото първо тя е дъщеря на майка си, а в последствие и съпруга на мъжа си. Тя е като хамелеон, които се мени спрямо чуждите очаквания, тъй като перфектно отразява проекциите на човека срещу нея, давайки му това, което има нужда да „види“ за да се почувства макар и илюзорно по-цял. Преди своето похищение, Персефона няма усещане за плътността на своето тяло, за неговата чувственост и сексуалност до толкова, че за да се срещне с тази своя страна, в мита тя бива „изнасилена“. Въпреки, че харесва мъжкото внимание, на нея й липсва страст и дълбочина, сякаш тялото й няма плътност и съдържание и пред нея стои задачата за изгради едно независимо усещане за себе си, отвъд пасивната роля, която играе във връзките си
За да успее да се свърже със своето тяло и събуди чувствената му природа(Телец), тя бива изправена против волята си пред архетипния образ на Плутон, за да се гмурне в дълбините на своето несъзнавано (Скорпион), които се разкриват посредством любовта й към него. Символното значение на подземния свят е това на по-дълбоките пластове на психиката, където са „заровени“ нашите несъзнавани комплекси, чувства, образи и страхове. Това пътуване надолу може да се случи по наша воля, в рамките на една анализа, когато това съдържание става достъпно за съзнанието посредством сънищата. Независимо дали го искаме или не обаче, всеки от нас рано или късно слиза в своя подземен свят, където трябва да се справи с чувствата, които го връхлитат при появата на външни обстоятелства, свързани със загуба на любим човек или професия. Активирането на архетипът на Персефона, която живее и в двата свята, обикновено носи на една жена способността да се гмурка както в своето, така и в чуждото несъзнавано (подобно на един терапевт) и да посредничи между света на материята и този на сънищата и символите, разкривайки безкраен потенциал за изцеление и развитие.
При транзити на Плутон, човек често неволно се среща с подземния свят на своите собствени разрушителни емоции, които се пробуждат единствено в една интензивна, сексуална и любовна връзка (Скорпион). Това се случва защото тогава, всеки един вижда/проектира своя загубен Рай, в който другия изпълнява безкрайните му желания, подобно на взаимоотношенията майка-дете, и дори най-малкото несъответствие с нашите очаквания ни докарва до състояние на ярост, отчаяние и несигурност. В мита, Плутон ясно показва, че има собствени желания и за разлика от Персефона, не иска да се претопи във връзката с любимия човек, като по този начин я подтиква да направи същото, да опознае себе си и собствените си желания в дълбочина.
Постигане на състояние на любов и вътрешна цялост
Това, на което ни учи енергията на Скорпиона, е преходността на чувствата и потенциала да се променяме и ставаме по-цялостни, тъй като любовта не е чувство, а състояния на свързаност с Другия и с всичко наоколо. Когато човек иска да задържи само приятните емоции в една връзка и не желае да излезе от зоната си на комфорт (Телец), той блокира потока на чувства в себе си и задържа взаимоотношенията на едно крайно повърхностно ниво, в което няма живот, защото няма истински емоционален обмен. Състоянието на влюбеност и усещането за своеобразен Рай, не са нещо, което може да се задържи чрез изисквания към партньора. В най-добрия случай, когато (неприятните) чувства в една връзка не се потискат или неглижират, те естествено се сменят едно в друго, с цел човек да опознае себе си, като по този начин се превръщат в път на израстване и за двамата партньори.
Така в края на историята и трите архетипни образа приемат (чрез своето споразумение) преходността във взаимоотношенията и чувствата, които имат един към друг. Всеки един от тях трябва да се справи с връхлитащите го радост и еуфория от споделените моменти заедно и в последствие всеки един трябва да приеме загубата, гнева, тъгата и несигурността през останалото време. Тази динамика в емоционалния свят на взаимоотношенията се разиграва всяка година пред очите ни, посредством смяната на сезоните и естествения цикъл на раждане-смърт-обновление в природата, подобно на случващото се в нас самите.
Анатомия на трансформацията
Сърцето и душата и плодът.
Зърна от нар, напълнени с кръв
Кръвта на живота – парченца любов.
Създаваме, рушим и после пак се смеем.
А чувстваме тъй силно,
едва щом тъгата обърне се към нас
и потопи ни във водите си зелени,
докато не опожари и последното късче сянка в нас.
Сърце, огромно като глобус,
а пазим го, замръзнали в страх.
Страхът да не почувстваме случайно,
туй що живота поднася ни в зърна от нар.
И носи в сока си червен и безпощаден,
Магията, наречена любов и щипка страст.
Любов, тъга и после пак любов…
Как силно сливат се в танца на една дълбока промяна.
И ще дойде време, когато не ще остане нищо друго,
освен да стиснем силно с ръце,
туй що може само да тече, но не и да остане,
като времето, любовта и тъгата.
В сърцето, в душата ни и нара…
И да почувстваме силно живота
… и смъртта и живота и смъртта,
слети завинаги заедно в танца на любовта.
С. К.
