Регресията е техника, която използва лека форма на хипноза, с цел „припомнянето“ на спомени от минали прераждания на душата. По време на регресия човек, в зависимост от своето водещо сетиво или степента си на интуитивност, може да има различни сетивни усещания като образи, звуци, миризми или просто интуитивно знание за съответния минал живот. В тези спонтанни, сетивни изживявания човек може да намери корена на своите страхове, да отговори на въпроси, касаещи взаимоотношенията с близките или да открие причината за повтарящи се модели на поведение или проблеми в сегашния живот. Регресията обикновено се използва като средство за постигане на духовно изживяване и/или като част от психотерапевтична работа. Името й произлиза от латинската дума regressionem и означава връщане, завръщане. Самото то се случва посредством дълбока релаксация, имаща за цел да отпусне тялото и да отслаби контрола на рационалния ум, като „настрои“ мозъчните вълни на честотата, наблюдавана по време на активен сън, позната още като БДО или фазата на бързо движение на очите (англ.: rem-rapid eye movement). Най-често сънищата по време на тази фаза достигат до по-съзнателното ниво на психиката и съответно до човешката памет, поради което и могат да бъдат възпроизведени в будно състояние. За сравнение, мозъчните вълни с още по-малка честота са характерни за фазата на дълбок сън, по време на който няма връзка със съзнаваната психика и поради тази причина не оставя следи в активната памет на сънуващия.
Въпреки това, при регресията има елемент на хипноза, тъй като терапевтът ръководи целия процес от релаксацията до излизането от регресия. Гласът на водещия има за цел да помогне на човек да успокои ума и отпусне тялото си, а впоследствие да преведе душата му в съответния минал живот, където заедно да изследват тогавашното й превъплъщение. Ключови за една регресия са не само опита и отношението на водещия, но и способността заедно да формулират конкретна заявка за регресията, тъй като много често човек не може сам да го направи, а се нуждае от помощта на водещия. От личните ми наблюдения, откривам връзка между интензитета на една регресия и точността при формулиране на заявката. Когато човек е просто любопитен, но няма търсения в конкретна посока, много често, но не винаги, образите, звуците и цялата сетивна информация по време на една регресия, стои някак фрагментарно и откъслечно за човека. Сякаш будното човешко съзнание не може да направи връзка между различните елементи, така че да асимилира материала и да го подреди в последователни във времето картини, които разказват една или няколко отделни истории. От друга страна, последното зависи и от цялостното ниво на осъзнатост на индивида, с други думи, дали е изградил добра връзка между съзнаваното и несъзнаваното в самия себе си.
В най-добрия случай, спонтанните образи, звуци, миризми, усещания, чувства или просто знание, идващи от несъзнаваното биват разграничени и впоследствие съединени в една обща картина от съзнателния ни ум. Всяка такава връзка дава възможност на човек да освети и припознае части от себе си, за които не е съзнавал, ставайки по-цялостен и автентичен. Едно такова изживяване има потенциала да разкрие корена на нашите страхове или пък проблеми, които срещаме във взаимоотношенията си с другите хора и с нас самите, както и да отговори на въпроси, касаещи повтарящи се модели на поведение, които се опитваме да променим. Колкото повече човек работи в посока заздравяване на връзката между съзнаваната и несъзнаваната част от психика си, толкова по-богати на материал и полезни в своя ефект на действие ще бъдат регресиите, в които влиза. Интересното е, че същото се отнася и за сънищата, именно защото и двете произлизат от несъзнаваното.
Подобно на регресията, сънищата са независими, спонтанни прояви на несъзнаваното или фрагменти на неволева психична активност, появяващи се под формата на образи, чувства, усещания и мисли (знание). Те имат за цел да представят настоящата ситуация на психиката от гледна точка на несъзнаваното, като могат да разкрият материал, който допълва, компенсира или влиза в конфликт със съзнаваната нагласа на човек спрямо дадена ситуация. Сънищата имат способността да променят напълно поведението на човек, посредством балансиращата функция, която изпълняват спрямо съзнаваното. Това се случва защото несъзнаваното е безкрайно, всезнаещо и съдържа в самото себе си съзнанието, което от своя страна се изгражда посредством осветяване и интегриране на несъзнавани части. Точно както един човек не може да стои концентриран твърде дълго време, човек не може да бъде съзнателен за дълго без да се измори и веднага след това отново да „влезе“ в несъзнаваното. Факт е, че ние живеем голяма част от живота си именно там, дали когато спим или когато казваме и правим неща, без да знаем конкретната причина за това.
Сънищата, подобно на регресията, имат способността да говорят за неща, за които вече не си спомняме, като от детството например, както и за неща, които тепърва ще се случат, подобно на прогресията, която е алтернатива на регресията, но насочена към бъдещето. Това се случва защото човешката памет има ограничен достъп до несъзнаваното, което от своя страна съдържа цялата информация за всичко, което ни се е случило в този и минали животи и голяма част от нещата, които предстоят ни се случат – така наречените прогностични сънища. Причината за този феномен се крие във факта, че несъзнаваното няма времево/темпорално измерение. Ето защо много често нещата, които виждаме по време на сън или регресия, ни се струват твърде непонятни и ни е невъзможно да направим връзка между тях и да ги подредим хронологически и логически във времето. От друга страна, в регресията човешката душа сама решава до колко съзнателният Аз е способен да асимилира преживяното по време на регресия и кои елементи са по-важни от други. Поради тази причина някои елементи се преживяват или виждат по-ярко от други, а огромна част от цялостната картина изцяло липсва, тъй като навярно не е важна или самите ние не сме готови да възприемем. По подобен начин, в сънищата ние срещаме точно определен набор от елементи, които може да се открояват чрез цвета, формата или чувството, което предизвикват в нас.
Въпреки множеството прилики между регресията и сънищата, дължащи се на техния общ произход – несъзнаваното, съществуват две основни разлики между тях. Първата е наличието на намерение или така наречената предварителна заявка в една регресия. Другата съществена разлика е участието на „външен“ човек – водещият, който носи отговорността да води целия процес. Тези два елемента превръщат регресията в по-осъзнат и следователно целенасочен процес. Наличието на външен човек в регресията, на който му е гласувано доверие да ръководи процеса и да се грижи клиента да се чувства защитен за да изследва спокойно своето минало превъплъщение, допринася за още по-засиленото терапевтично въздействие върху индивида. Важно е да се подчертае, че сънищата сами по себе си също имат терапевтично или лечебно въздействие, дори понякога без съзнателно да ги разбираме. Въпреки че няма външно присъствие по време на сънуването, такова може да има в последствие в работата със специалист психотерапевт, което може значително да ускори и задълбочи процеса на осъзнато свързване със съдържанието на сънищата. Според аналитичната психология, чиято основоположник е К.Г. Юнг, освен сънищата с персонална природа, съществуват и сънища с неперсонална природа, които се наричат още архетипни сънища. При тях колективните, митологични образи надделяват над персоналните и ролята на дълбинния (юнгиански) психотерапевт става дори още по-важна, тъй като именно той би могъл да помогне за разкриването на тяхното значение, използвайки знанията, които притежава в областта на митологията и вълшебните приказки.
От изложеното до момента, може да се заключи, че сънищата и регресиите в минал живот споделят един общ произход – несъзнаваното, и имат много сходни характеристики, поради което могат да се използват ефективно в хода на една задълбочена психотерапевтична / аналитична работа. За целта, ролята на терапевта и в двата случая е от ключово значение за успешното протичане на процеса, носейки спокойствие, безрезервно приемане, любопитство, опора и умения за работа с несъзнаван психичен материал.
