Синхроничността предполага свързаност към обща единица на психологически и физически събития, които нямат каузална връзка помежду си. Тя разкрива един аспект на единството на съществуване. Синхроничността ни дава възможност да тестваме изборите си, за да разберем дали те са добри за нас или не, като това се случва, когато множество „съвпадения“ се възприемат като значими,

Законът за причината и следствието стои в основата на съвременната наука, използвайки почти изцяло каузалното мислене за доказване на теории, които развива. Като тип мислене, то разглежда света и всичко случващо се в него като съвкупност от „прости събития“, които нямат връзка с останалите процеси, случващи се паралелно с тях. Изключва и идеята за една