Как функционира човешкото съзнание?
Единството на живота около нас се разкрива чрез безкрайното многообразие от форми. Общото между тези форми е всепроникващия импулс за живот, който може да бъде наблюдаван в дивата природа като нестихваща борба за оцеляване. Точно както условията на живот се менят естествено с времето, така и формите на живот се адаптират към средата, която обитават. Промяната във формите дава възможност на човек да отчита разликите между тях, да ги сравнява и да им придава значение и стойност.
Прилагайки този принцип, когато един човек е болен, той вече не може да взима здравето за даденост, а се научава да му отдава по-голямо значение и да го цени. Разглеждането на двете страни на един и същи въпрос води до по-задълбоченото му разбиране и възприемане. Въпреки това, очевидният контраст като болест и здраве в действителност образува една обща единица, която съдържа две противоположни форми на изразяване на един и същи фундамент, в този случай – физическото състояние на човек. С други думи,
човешките ум и съзнание възприемат посредством противоположното (антитезата)
на всяко нещо. Така например, човешкото съзнание не може да възприеме доброто, без наличието на зло или светлината, без съществуването на сянката. Двата принципа са еднакво необходими, тъй като ние не бихме могли да възприемем едното без другото, което създава илюзията за дуалността в живота.
Още по времето на древен Китай са знаели за противоположностите Ин и Ян, които заедно образуват общата сума от целия живот. Същата тази идея е заимствана от Западния свят и е приложена в противоположностите на мъжко-женско, активен-пасивен, отдаващ-приемащ и т.н. Позиционирайки се спрямо тези двуполюсни разделения, човек се научава да разглежда себе си като отделна единица в многообразието от форми, които се съдържат в единството, наречено живот.
Как се формира човешкото съзнание?
Ако приемем, че Вселената е едно единно цяло, то човешкото съзнание, населявайки конкретно тяло, има своите материални очертания и граници, които на пръв поглед го разделят от цялото. Когато се роди, едно бебе възприема майка си за свое продължение и са му необходими приблизително шест месеца за да започне да усеща, че неговото тяло е отделeно от нейното и неговите желания, не са и нейни желания. Добивайки усещане за собственото си тяло, човек отделя себе си от Цялото и се нарича Аз, а всеки отделен от него – Другия.
След опознаването на света посредством развитие на сетивността на тялото, децата преминават на следващото ниво в обособяването на самостоятелен ум и съзнание, посредством използването на езика като изразно средство. Използването на езика първоначално служи за комуникиране на базови нужди на детето като за храна например, които докато е в корема на майката, се задоволяват мигновено. Способността да вербализираме е директно свързана със способността да мислим – всеизвестен факт от психологията на развитието. Когато използваме езика, съзнанието ни възприема посредством дефинирането или даването на форма на мисловни конструкти, раздробявайки действителността на все по-малки парчета.
Така постепенно човешкото съзнание започва да прави разлика между отделните парчета, разделяйки ги на противоположни двойки. Без сензорно и умствено възприятия не могат да се отчитат разлики в състоянията, а без тях е невъзможно да съществува човешкото съзнание.
Борба между противоположностите или възможност за оцялостяване?
Твърди се, че „противоположностите се изключват взаимно“, което означава, че ако кажеш да на едното и се припознаеш в него, то автоматично ти казваш не на противоположното и не желаеш да се асоциираш с него. Това се случва, тъй като човешкото съзнание не успява да възприеме себе си като две на пръв поглед противоположни неща, например добър и лош, а всячески се стреми да приеме единия полюс като свое изражение и да вижда противоположния полюс навън. Този феномен се описва най-пълно с психологическия термин проекция.
Ако например човек има сравнително позитивен Аз-образ, той може съзнателно да възприема себе си като добър, целенасочен, щедър, весел и приветлив. Колкото повече се отъждествява с тези свои качества, толкова по-явно той ще среща и привлича хора около себе си, в които да забелязва противоположните качества като лош, хаотичен, стиснат, подтиснат и невъзпитан. Човешкото съзнание има склонността да забелязва най-ясно качествата, с които се свързва съзнателно или несъзнателно. Колкото по-силно се дразним или се възхищаваме на някой, в толкова по-голяма степен ние притежаваме потенциала за всички неща, които виждаме в него.
Тук се крие и отговора на въпроса какво представлява нашата психична сянка и
какво всъщност стои зад психологическите проекции.
По-конкретно, те имат за цел да успокоят съзнанието от вътрешното напрежение, създадено при досег със съдържания, с които то не желае да се асоциира, най-често защото ги разглежда като неприемливи, неприятни и дори грозни. Едновременно с това, проекциите имат функцията да ни помагат да опознаем същите тези сенчести за нашето съзнание части, и в крайна сметка да станем по-цялостни и съзнателни за нас и света, който възприемаме като наше отражение.
На кратко, всичко което виждаме навън е част от нас самите и колкото по-силна емоционална реакция имаме към него, толкова по-несъзнателно е то, тъй като ние съзнателно се асоциираме с неговата противоположност. Способността на човек да възприема себе си и живота в своята цялост дават свободата той да избира сам своята реалност. Когато човек приеме, че може да бъде добър и едновременно с това лош, щедър и същевременно стиснат и т.н., той всъщност избира да бъде себе си, да бъде автентичното си Аз.
Крайната цел на пътя на себепознание
Това, което ни прави добри или лоши не е някаква константа или печат, с който сме се родили. То е в способността сами да избираме какви да бъдем и как да се отнасяме към другите хора, независимо от семейните и обществени модели, които сме приели за наши с времето. Пътят на себепознание и вътрешно развитие е труден, защото извоюването на свободата човек сам да твори собствения си живот, изисква приемането и обикването на най-тъмните и грозни части от себе си. Така опитът на индивидуалното човешко съзнание минава през обособяването на отделен Аз, за да се върне в последствие обратно към Цялото, от което е произлязло и където няма противоположности, а Единство. Този път, оформен от дуалността на човешкото възприятие, е базата, върху която е съставена подредбата на астрологичните знаци.
Повече за полярността на човешкото съзнание, разгледано през погледа на астрологията, може да прочетете тук.
Ако имате нужда от помощ по пътя на вашето себепознание, не се колебайте да се свържете с мен.
