Едно от определенията за астрологията е процесът на интерпретиране на значението на наблюдаеми корелации между човешкия опит и позициите, взаимовръзките и циклите на планетите в слънчевата система, в това число и Слънцето и Луната. Движенията и позициите на тези планети на еклиптиката (линията, формирана от движението на Слънцето около Земята в продължение на една година) имат символно значение в зодиака. Въображаемият зодиакален обръч, който еклиптиката образува, е разделен на дванадесет 30-градусови сегменти, които формират добре познатите дванадесет знака от зодиака. Всеки един знак принадлежи на един от четирите елемента – огън, въздух, земя и вода. Това прави по три знака, които да притежават качествата, присъщи на природата на всеки един елемент. Например, огнените знаци (Овен, Лъв и Стрелец) се смята, че са топли, енергични, ентусиазирани, вдъхновяващи и много често екстровертни, докато водните знаци (Рак, Скорпион и Риби) са считани за емоционални, чувствителни, съпричастни, дълбоки и обикновено интровертни. Качествата, присъщи на всеки знак, влияят на астрологичното значение и принципи, свързани с всяка една обикаляща планета, която преминава на свой ред през всеки един от знаците. От друга страна, планетите притежават символно значение, описващо определени динамични принципи и енергии. К.Г Юнг ги сравнява с богове и архетипи, а знаците описва като начини на съществуване или архетипни стилове, манифестирани в трайни личностни черти. До края на XVIII век, традиционната астрология използва само седем планети, познати още от Античността – Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. След откриването на така наречените модерни планети – Уран, Нептун и Плутон, съвременната астрология включва в практиката си символиката на общо десет планети.
Слънчевата система, както самото име го подсказва, има хелиоцентрична схема, но астрологията използва геоцентрична схема, тоест планетите са наблюдавани от гледна точка на Земята, просто защото човешките животи се развиват на Земята, а не на Слънцето. Така от нашата геоцентрична перспектива, всяка планета изглежда, че преминава под ред през всеки знак на зодиака. Така във всеки един момент всяка планета се намира в определен знак, образувайки конфигурация от връзки с другите планети в 360-градусовия пълен кръг на зодиака. Това се нарича аспект. Принципа, на който се основават аспектите, произхожда от принципа на взаимно влияние на които и да е два индивида или субекта в пространството, с разликата, че в астрологията конкретното разстояния между две планети носи конкретен набор от влияния. Ако две планети изглеждат на разстояние в обхвата на десет градуса един от друг, този аспект се нарича съвпад и фактически смесва качествата и принципите, присъщи на двете планети, формирайки мощна и динамична връзка. Освен когато са в съвпад, планетите могат да образуват определени ъгли по между си. Например, когато две планети са позиционирани на двете противоположни страни на зодиакалния кръг, те застават на приблизително 180 градуса един от друг. По този начин те формират силни, предизвикателни и в повечето случаи антагонистични взаимоотношения, наречени опозиция. По подобен начин, позиционирани на разстояние от 90 градуса един от друг образуват квадрат, на 120 градуса– тригон и на 60 градуса – секстил. Това са така наречените мажорни аспекти и се наричат така, защото ефектите от тях изглежда са по-очевидни от тези на минорните аспекти, които няма да бъдат изброявани в тази статия.
Освен годишното движение на Слънцето около зодиака, астрологията взима под внимание и земното възприятие на дневното движение на Слънцето по небето, което се генерира от въртенето на Земята около оста си. Линията на движението на Слънцето в продължение на едно денонощие образува кръг, разделен на дванадесет части, познати още като домове, където всеки един дом представлява различна област от живота. Например, първи дом е свързан с нашия външен вид, начинът, по който възприемаме света и начина, по който подхождаме към него. Първи дом започва от точката, където изгряващото Слънце се появява на източния хоризонт, определяйки знакът, който го управлява, наречен асцендент. Същият принцип се използва за да се определи десцендента или началото на седми дом, който започва в момента на залязването на Слънцето на западния хоризонт, Медиум цели, който се намира върху най-високата точка на кръга, подобно на Слънцето по обяд, и Имум цели, който е най-ниската точка, описваща полунощ. Астрологията включва в себе си много и по количество и комплексност променливи, но десетте планети, дванадесетте знака, дванадесетте дома и аспектите са широко приети като най-важните фактори в астрологичните интерпретации.
Извън вестникарските рубрики за хороскопи, които особено рядко заслужават доверието на хората, най-популярната форма на астрология практикувана в наши дни е наталната или рождена астрология, която се сформира в момента на раждане. Базирайки се на относителната позиция на планетите в точния момент на раждане, астрологът прави интерпретация на различните фактори в рождената карта, с цел да направи портрет на характера на индивида, а в някои случаи на биографичния му опит. Ето защо доброто познание и разбиране на противоречивите качества на всеки един елемент от зодиака е от ключово значение. Въпреки това, много астролози, в зависимост от собствения си опит и възприятия за себе си, света и околните, дават често твърде едностранни интерпретации. По този начин те лишават клиента от цялостната картина, насочвайки ги към определена посока на действие, взаимодействие и себе възприятие. Поради тази причина, задълбоченото познание на всеки един астролог за самия себе си и добрите познания по психология, са от основно значение в общуването с клиента и даването на качествена и ценна астрологична интерпретация.
Неслучайно се наблюдава все по-засилената употреба на психологическата астрология или астропсихологията. Нейната цел е да разкрие действащите енергии, чертите на характера, мотивациите и начина, по който човек възприема различните аспекти от живота. Още по-важно, астропсихологията взима под внимание както съзнателните, така и несъзнателните страни на човешката психика и има за цел да спомогне за тяхното свързване в едно общо, завършено цяло. Всеки знак, планета, дом или аспект от астрологията е една двустранна единица, образуваща контраст между двата противоположни полюса. Не е тайна, че човешката психика има тенденцията да разделя нещата на добри и лоши, натоварвайки ги с осъждаща стойност, но този изцяло субективен процес прави невъзможно да се вникне в истинската природа на контраста. В крайна сметка, всяко понятие в астрологията има едновременно светла и тъмна страна и задълбоченото познание и умело боравене с тях би могло да ни донесе ценно разбиране и прозрение за живота и нас самите. За да завърша, астрологичната рождена карта е символична за структурата на характера на един човек и работейки с нея като със символ се превръща в инструмент за психологически растеж. Както Юнг е казал: „Астрологията е проектираната психология на несъзнаваното…“
