Силата на Пясъчната терапия – психологически и невробиологични ползи

Пясъчната терапия е един от най-ефективните начини за лечение на деца и възрастни, които са преживели стресов и травматичен опит или искат да осмислят и трансформират своите емоции и поведение. Една от многото причини е, че тя предлага експресивен и проективен подход, който автоматично предоставя терапевтичната дистанция, необходима за работа с проблеми, свързани с болка и хаос. За уточнение, проективният подход използва метод, който има способността да разкрива вътрешни конфликти и “скрити” в несъзнаваното емоции от миналото, които могат да влияят на реалните поведения, настроения и нагласи на човек, без възможността за контрол. Също така, пясъкът и самата игра в него дават един изключително сетивен опит, който може да помогне на човек в беда и криза, а ползите са едновременно психологически и неврологични, но първо ще разкажа с няколко думи за истинската природа на травмата.

Травма се причинява когато огромно количество стрес превишава способноста на човек да асимилира и интегрира емоциите, които са предизвикани от травматичната ситуация. Това от своя страна води до сетивно претоварване по време на първоначалната й поява, предизвиквайки несъзнателното избягване на всеки един опит ситуацията да се преживее отново.  Освен това, травмата причинява анормална активност в лимбичната система, която е част от централната нервна система и отговаря за емоции, памет и инстинктивното поведение, свързано със самосъхранението на индивида. С други думи, по време на травматичен опит, мозъкът на човек отговаря първо емоционално, преди да успее да включи „мислещата“ си част, намираща се в кортекса. Това възпрепятства езиковото изразяване и способноста на човек да се отскубне от отрицателните емоции, карайки го да реагира пресилено и понякога заплашително към другите.

За да може едно болезнено преживяване да се преработи в психиката, без да бъде изтласкано в несъзнаваното, блокирайки саморегулиращата се функция на психиката, то трябва да бъде припомнено и до някъде преживяно наново. Проблемът е, че този вътрешен процес намалява способноста за вербализиране и  чисто мисловно асимилиране на иформацията, правейки почти невъзможно езиковото изразяване, чиито център се намира в лявото полукълбо на мозъка. Травматичният опит, от друга страна, се складира под формата на соматични усещания и образи, вградени в дясното полукълбо, което отговаря за невербалното, метафоричното и интуитивното. Това означава, че тя не може да се лекува чрез изцяло словесни подходи на терапия, а напротив, сетивната природа на травмата я прави изключително подходяща за работа и лечение чрез експресивна интервенция, като игра или творческа дейност и изкуства.

Пясъчната терапия се базира основно на игра с миниатюрни фигури в пясъка и разказване на история за света, създаден в пясъчника. В процеса, докато символният свят се разгръща в думи, се активират едновременно лимбичната система и кортекса, обхващайки и двете мозъчни полукълба. Така всъщност терапевтичната работа с пясък помага на човек да изрази във външния свят творенията на своя вътрешен “свят”, включително трудностите от житейския опит, и да позволи на ума и физиката си да обработят всичко това. По този начин използването на символен език и метафори може да помогне в постигането на баланс между душата, ума и тялото, насърчавайки прозрение, изцерение и промяна в психиката.

Всичко това прави пясъчната терапия идеална за работа с деца и възрастни, които имат проблеми със спрявянето със стресови ситуации, травматични събития и силни емоции като болка и тъга, които не са успели да изразят навън и с времето  постепенно блокират естествените саморегулиращи се процеси в психиката.